Дата на издаване: 2018-05-14 В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската хармония не е характерна за нашата народна музика, тя навлиза в изпълненията на сформираните по онова време групи, съставени от акордеон, кларинет, цигулка… Този вид формация бързо се налага във фолклорното музикално пространство и в кратко време се създават подобни състави като оркестъра на Рамадан Лолов, Ради Ангелов, Карло Илиев и др., като водещата роля обикновено е на акордеона. След 40-те години на ХХ в. инструментът вече се налага като „народен", а музикантите пренасят характерните особености на българските фолклорни области в изявите си. Много са изпълнителите, които допринасят за популяризирането на акордеона във фолклорната музика. Част от тях са включени в това издание и представят различните етапи в развитието на акордеонното свирене.
Избирането на селекция води до пълно опресняване на страницата.
The cookie settings on this website are set to "allow all cookies" to give you the very best experience. Please click Accept Cookies to continue to use the site.