Дата на издаване: 2018-05-16 В седмата програма добавяме още две симфонии - № 9 и № 10. Те, както и останалите, имат интересна история. През 1943 г. властите поръчват на Шостакович да напише произведение, което да възпее Съветския съюз и бъдещата победа. Композиторът приема и обявява, че ще напише голяма симфония с хор, подобна на Деветата симфония на Бетовен. Когато през 1945 г. войната приключва, всички я очакват, но тя все още не е готова, даже първата част не е завършена. Вместо грандиозен апотеоз на победата и Сталин, на 3 ноември 1945 г., на откриването на 25-я сезон на Ленинградската филхармония с Евгений Мравински, прозвучава камерна симфония, която композиторът определя като „въздишка на облекчение след мрачни и трудни времена с надежда за бъдещето". Смъртта на Сталин го връща към активна творческа работа и на 17 декември 1953 г. е премиерата на Десетата симфония, оп. 93 отново с Ленинградската филхармония и Евгений Мравински. Не е ясно кога точно е създадена, но споровете за годината на създаване не променят факта, че симфонията е едно от неговите най-драматични и философски произведения. Тук доброто и злото, смисълът на човешкото съществуване, борбата и изходът от нея са основните идеи в творбата. Всичко това определя Десетата симфония като едно от най-личните и автобиографични произведения на Дмитрий Шостакович.
Symphony No. 9 in E flat Major, Op. 70
[1] Allegro 05:27
[2] Moderato 06:57
[3] Presto 02:38
[4] Largo 03:23
[5] Allegretto-Allegro 06:52
DDD 25: 17
Symphony No. 10 in E minor, Op. 93
[6] Moderato 23:36
[7] Allegro 04:22
[8] Allegretto 12:17
[9] Andante-Allegro 12:01
DDD 52:16
Избирането на селекция води до пълно опресняване на страницата.
The cookie settings on this website are set to "allow all cookies" to give you the very best experience. Please click Accept Cookies to continue to use the site.